Facebook профил

Абонамент за бюлетин




Публикувани броеве

Новини по RSS


Начало arrow Здравословно хранене в различни периоди на живота arrow Хранене в кърмаческа и ранна детска възраст
Хранене в кърмаческа и ранна детска възраст PDF Печат Е-мейл Save

Храненето в кърмаческата и ранната детска възраст е един от най-важните фактори, определящи нормалния растеж и развитие на детето. Някои заболявания в по-късния период на живота могат да бъдат следствие от неправилно хранене в най-ранната детска възраст. При нормални условия в този период, новороденото увеличава трикратно теглото си и двукратно ръста си от момента на раждането си.

Качеството и количеството на храната са особено съществени фактори в първите дванадесет месеца от живота. Особеностите в храненето на кърмачето се определят от по-високите хранителни изисквания, незрелите храносмилателна и отделителна системи, липсата на зъби и някои особености на обмяната на веществата.

Поради значителната динамика в обменните процеси и степента на съзряване на храносмилателната и отделителната системи, периодът до една годишна възраст условно се разделя на две:

-         до 6 месеца

-         над 6 месеца в зависимост от спецификата на хранителните потребности.

Кърменето е най-оптималното хранене за новороденото до 4-6 месечна възраст. Майчиното мляко не само задоволява оптимално хранителните потребности на бебето, но и стимулира развитието на храносмилателната система, повишава резистентността към инфекции и създава оптимална физическа и емоционална връзка между майката и детето. Препоръчва се майчиното мляко да бъде единствена храна за нормалното новородено до 4-6 месечна възраст от живота.

Нуждите от енергия на кърмачето са три пъти по-високи от тези на възрастен човек. Причина за това са по-високата интензивност на обменните процеси и значителните нужди от хранителни вещества за гарантиране на растежа.

Основните източници на енергия в храненето на кърмачето са въглехидратите и мазнините, като не е установено, кой е приоритетният доставчик на енергия. Счита се, че 5 г/кг/ден въглехидрати е количеството достатъчно да предотврати образуване на кетонни тела или изпадане на бебето в хипогликемия.

Мазнините трябва да бъдат такова количество, че да гарантират прием на есенциални мастни киселини - линолева и линоленова. Напоследък е установено, че за нормалното развитие на детето са нужни дълговерижни мастни киселини.

Счита се, че оптималното количество oт хранителни вещества (въглехидрати и мазнини) доставя половината от енергията нужна на кърмачето от въглехидратите, а другата половина от мазнините. Подобно съотношение между количество хранителни вещества и обем доставена енергия се установява и в майчиното мляко.

Потребността от белтък е също по-висока, като особено важно е неговата балансираност по отношение на всички есенциални аминокиселини. Еталонен по отношение на незаменимите аминокиселини е белтъкът в майчината кърма. Съвременните млека за кърмачета съдържат белтък от специално преработено краве мляко или соев белтък с добавка на метионин, аминокиселина особено важна за процесите на растежа. Соевите млека са предназначени за кърмачета с непоносимост към млечен белтък. Те съдържат добавка на захароза и глюкоза, но не и лактоза, защото непоносимостта към млечната захар се среща често като усложнение на млечна алергия.



 

Анкета

Каква вода пиете?