Страница 1 от 2
Храненето в кърмаческата и ранната детска възраст е
един от най-важните фактори, определящи нормалния растеж и развитие на детето.
Някои заболявания в по-късния период на живота могат да бъдат следствие от
неправилно хранене в най-ранната детска възраст. При нормални условия в този
период, новороденото увеличава трикратно теглото си и двукратно ръста си от
момента на раждането си.
Качеството и количеството на храната са особено съществени
фактори в първите дванадесет месеца от живота. Особеностите в храненето на
кърмачето се определят от по-високите хранителни изисквания, незрелите храносмилателна
и отделителна системи, липсата на зъби и някои особености на обмяната на веществата.
Поради значителната динамика в обменните процеси и степента
на съзряване на храносмилателната и отделителната системи, периодът до една
годишна възраст условно се разделя на две:
-
до 6 месеца
-
над 6 месеца в зависимост от
спецификата на хранителните потребности.
Кърменето е най-оптималното хранене за новороденото
до 4-6 месечна възраст. Майчиното мляко не само задоволява оптимално хранителните
потребности на бебето, но и стимулира развитието на храносмилателната система,
повишава резистентността към инфекции и създава оптимална физическа и емоционална
връзка между майката и детето. Препоръчва се майчиното мляко да бъде единствена
храна за нормалното новородено до 4-6 месечна възраст от живота.
Нуждите от енергия на кърмачето са три пъти по-високи
от тези на възрастен човек. Причина за това са по-високата интензивност на
обменните процеси и значителните нужди от хранителни вещества за гарантиране
на растежа.
Основните източници на енергия в храненето на кърмачето
са въглехидратите и мазнините, като не е установено, кой е приоритетният доставчик
на енергия. Счита се, че 5 г/кг/ден въглехидрати е количеството достатъчно
да предотврати образуване на кетонни тела или изпадане
на бебето в хипогликемия.
Мазнините трябва да бъдат такова количество, че да гарантират
прием на есенциални мастни киселини - линолева и линоленова. Напоследък
е установено, че за нормалното развитие на детето са нужни дълговерижни мастни киселини.
Счита
се, че оптималното количество oт хранителни вещества
(въглехидрати и мазнини) доставя половината от енергията нужна на кърмачето
от въглехидратите, а другата половина от мазнините. Подобно съотношение между
количество хранителни вещества и обем доставена енергия се установява и в
майчиното мляко.
Потребността от белтък е също по-висока, като особено
важно е неговата балансираност по отношение на всички есенциални аминокиселини.
Еталонен по отношение на незаменимите аминокиселини е белтъкът в майчината
кърма. Съвременните млека за кърмачета съдържат белтък от специално преработено
краве мляко или соев белтък с добавка на метионин, аминокиселина особено важна
за процесите на растежа. Соевите млека са предназначени за кърмачета с непоносимост
към млечен белтък. Те съдържат добавка на захароза и глюкоза, но не и лактоза,
защото непоносимостта към млечната захар се среща често като усложнение на
млечна алергия.
|