Понастоящем 22,5% от населението на България е в пенсионна възраст. Нарастващият брой възрастни и стари хора, особено в европейските страни, САЩ и Япония, е предизвикателство към държавните, обществените, здравните, социалните органи и организации за осигуряване на тяхното добро физическо и емоционално благосъстояние.

Разбирането, че храненето в детска и млада възраст и по-късно в трудова зряла и в старческа възраст, може да забави и ограничи процеса на остаряване и доставяйки необходимите хранителни вещества и енергия да подобри качеството на живот на старите хора е от изключителна важност.

Храненето не е само биологичен, но и културен и социален феномен и една от най-важните връзки между поколенията. Запазването на връзката между младото и старото поколение, съдейства за предаване на традициите в храненето, за съхраняване на всички здравословни хранителни навици на българите от минали векове, оформили се при съществуващите географски условия, климат, поминък и културен обмен между народите на Балканския полуостров.

Не напразно в някои страни се провежда политика на заздравяване на връзката млади – стари, напр. в Япония редица общини (Токио и др.) през последните 15 години при строежа на нови жилищни блокове се осигуряват жилища на младите, техните родители и по-стари поколения в близко съседство.

Хората в пенсионна възраст са много разнообразна популация спрямо останалите възрастови групи. Всеки индивид от тази група има широко вариращи способности и нива на функциониране.

Старите хора са по-склонни от младите възрастни към маргинално (гранично) хранително здраве и са изложени на по-висок риск от начални и умерени хранителни дефицити в периоди на напрежение или при здравни проблеми. Физически, социални и емоционални фактори могат да смущават апетита или да повлияват способността да се пазарува, приготвя и консумира подходяща храна.

Тези фактори включват:

• Осигуряване на подходящо хранене за поддържане на телесното тегло, на здравословен апетит, и профилактика на болести и усложнения (вкл. Остеопороза, фрактури (счупвания на кости), анемия, затлъстяване, диабет, сърдечносъдови заболявания, рак).
  
• Коригиране на съществуващи хранителни дефицити. Недоимъчното хранене може да е причинено от бедност, депресия, употреба на голям брой лекарства, трудности в придвижването. Отстраняване на забранителните (рестриктивните) диети, освен ако това не е абсолютно необходимо.
  
• Осигуряване на храни с подходяща твърдост за зъбния статус. Старите хора може да се нуждаят от повече сладки и солени храни поради известни промени във вкуса. Да се изключват твърди храни, трудни за дъвчене.
  
• Достатъчно течности през деня, особено при хора с известни смущения на усета за жажда.
  
• Да се подпомага социалното обкръжение (кой пазарува, готви, как са финансите, има ли хранения извън къщи?).
  
• Да се окуражава физическата активност, особено упражнения срещу съпротивление, за равновесие, работа в градина, разходки, пазаруване, туризъм и др.
  
• Да се избягва самотата, изолираността.